Пет дни и около 1500 км – от Каварна до София, през Румъния.
Ден 1 – от Каварна до Слъник (Slănic)
Изминахме около 400 км, най-дългият път от петте, но целта ни беше да сме максимално близко до мина Унирея (Mina Unirea)
Тръгнахме сутринта от Каварна и минахме границата при Вама Веке (Vama Veche). Оттам нагоре през Констанца (Constanța), после по пътя покрай делтата до моста Гиургени (Giurgeni) – Ваду Ойи (Vadu Oii). Равно и еднообразно. Идеята за този ден не бяха запомнящи гледки, а да се доближим до планината и най-вече да сме близо до мината.
След Урзичени (Urziceni) поехме на север и към края на деня теренът започна да се надига и гледките преминаха от безкрайни равни полета към планински пейзажи. Нощувахме в Слъник (Slănic) – малко градче в предпланините на Прахова, тихо и без много хора.
Ден 2 – от Слъник (Slănic) до Питещ (Pitești)
Изминахме около 250 км. Не чак толкова много километри, но денят се оказа интересен.
Сутринта пихме кафе и влязохме в Мина Унирея (Mina Unirea). Стара солна мина, в която сега се слиза като в зала – висока, студена, около 12 градуса през цялата година. Бяхме предвидили кратко посещение, но се оказа толкова голяма и интересна, че останахме там около 2 часа.
След като разгледахме мината и обядвахме в градчето, тръгнахме по DJ714 нагоре към платото Бучеджи (Bucegi). Пътят е тесен, но изкачването е кратко и горе се излиза при Бабеле (Babele) и Сфинкса (Sfinx). Трасето се оказа доста популярно и на платото беше пълно с хора и коли. Върнахме се обратно надолу и минахме по DJ713
Слязохме през Къмпулунг (Câmpulung) и стигнахме Питещ (Pitești) вечерта.
Ден 3 – от Питещ (Pitești) до Сибиу (Sibiu)
Изминахме около 200 км. за деня. Може би най-краткият ден от към километри, но за сметка на това ни отне почти цял ден.
Това беше денят на Трансфъгърашан (Transfăgărășan). Не успяхме да тръгнем рано сутринта, понеже валеше и предпочетохме да се забавим малко, за да спре дъжда пред това да си обличаме дъждобраните. До езерото Бъля (Bâlea) пътят се качва бавно, със завой след завой, и колкото по-нагоре, толкова по-малко дървета има на хоризонта. Спирахме на доста места, докато се качим до горе, за да се полюбуваме на красивите гледки.
След тунела започва северният склон, който е по-прав и по-бърз с изключение на серпентините в началото. Стигнахме Сибиу (Sibiu) сравнително навреме, за да може да се разходим из стария център.
Ден 4 – от Сибиу (Sibiu) до Крайова (Craiova)
Изминахме около 320 км. за деня.
Тръгнахме през Себеш (Sebeș), за да хванем началото на прохода и влязохме в Трансалпина (Transalpina) от север. Пътят минава покрай язовир Оаша и Тъу Бистра (Tău-Bistra), после дълго се качва до прохода Урделе (Urdele). Няма тунели и няма толкова коли, колкото на Трансфъгърашан (Transfăgărășan). Завоите са по-широки и се кара по-спокойно.
Слизането мина през Рънка (Rânca) и оттам надолу към равнината. Стигнахме Крайова (Craiova) късно следобяд.
Ден 5 – от Крайова (Craiova) до София
Изминахме около 300км. Прибиране.
Минахме през моста Калафат (Calafat) – Видин. Обядвахме във Видин в ресторант Речна гара. Оттам през Северозапада и прохода Петрохан. Транзитен ден, без много спирки.
One thought on “Пътешествие до Карпатите”