Три дни, два региона на страната и почти 900 км. Тръгваме от запад на изток, минаваме през сърцето на Източните Родопи и завършваме на брега при Каварна. Ето какво видяхме по пътя.
Ден 1: София – Пловдив
Тръгнахме в петък след работа от София. Пътят е достатъчно познат – магистралата до Пловдив се изминава бързо, без изненади. Пристигнахме малко преди да се стъмни до хотела, който бяхме резервирали по-рано през деня. Настаняване, освежаване и излязохме да вечеряме в Капана – популярно място в Пловдив.
Ден 2: Пловдив – Маджарово
Сутринта закусихме, изпихме по едно кафе и прегледахме маршрута за деня до целта ни – Маджарово.
След Пловдив лека-полека започваме да навлизаме в Родопите. Преминаваме през Кърджали и продължаваме на юг. Не след дълго се отклоняваме от главния път към с. Подкова и пътят започва да се стеснява и да криволичи. Заредихме в селото, защото напред следваха малки села и предпочетохме да се подсигурим с гориво. След Подкова следват малки селца с интересни имена като Кукуряк, Токачка, Кандилка и други, покрай които пътят се вие покрай хълмове. Тук темпото пада, но пейзажът го компенсира.
Следваща спирка – Крумовград. Градът е кръстен на хан Крум, а мястото е обитавано още от праисторически времена – в района има останки от тракийски и средновековни крепости. Малко извън града е Ада тепе, където е открит най-старият златен рудник в Европа, работил още през второто хилядолетие пр.Хр. Спираме за почивка и обяд в хижа Свежест.
От Крумовград пътят продължава през Синигер и Гугутка – типични родопски села, пътят е тесен, на места разбит, кара се внимателно, особено в завоите. Лесно се познават местните шофьори, понеже прелитат по пътя, но въпреки това успяват да отделят секунда, за да махнат и поздравят с ръка.
Последната отсечка за деня е до Маджарово. Градчето е известно с резервата за лешояди – тук е единствената колония на белоглави лешояди в Източните Родопи, а в Природозащитния център могат да се видят живо. Ако имате време, си заслужава кратка спирка – рядко се вижда толкова близо хищна птица с такъв размах на крилете. Пренощувахме в комплекс Маджарово – много добра и обновена база с хубава храна.
Ден 3: Маджарово – Каварна
Тръгваме сутринта към крайната си точка – Каварна. Избрахме да поемем към Любимец и Тополовград, за да минем през Голям манастир – малко село в подножието на Манастирските възвишения. Над него, на връх Градище, има останки от тракийска и късноантична крепост, наречена Додопара. Не спираме за нея тази сутрин – графикът не позволява, но е добра причина да се върнем.
След това се запътихме към Ямбол и Айтос, за да минем през Айтоски проход. Търсихме малко прохлада в горещия ден, както и да избегнем засиления трафик покрай морето.
След като преминахме прохода, спряхме в Провадия за отдих и да пием по кафе. От там нататък пътят се изправя, релефът се изравнява – навлизаме в Добруджа. Последните километри до Каварна минават бързо, магистралният участък помага.
Каварна ни посреща с морския въздух. Градът е основан от гръцки колонисти през V век пр.Хр. – колонията се е наричала Бизоне и е била разположена на платото на нос Чиракман, недалеч от днешния град. На носа още личат останки от крепостни стени, ровове и раннохристиянска базилика. Хубаво място за разходка привечер.
Практическа информация
- Общо разстояние: около 863 км, разпределени в 3 дни
- Продължителност: 3 дни (пренощувахме в Пловдив и Маджарово)
- Условия на пътя: магистрала София-Пловдив в началото; тесен и вит планински път през Източните Родопи (Кърджали – Подкова – Крумовград – Маджарово) – кара се внимателно, на места неравен асфалт; през Айтоски проход пътят е по-спокоен и с по-малко трафик от директния маршрут покрай морето
Повече за маршрута може да видите тук.
One thought on “Пътуване до Каварна през Източни Родопи”